Албрехт Дюрер (на немски: Albrecht Dürer) - германски художник, математик ,изкуствовед, смятан за най-видния художник на Северния Ренесанс. Роден на 21 май 1471 година, той е третото дете и вторият син в семейство от 18 деца. Дюрер става известен в сравнително ранна възраст в Европа със своите печатани гравюри. Оставя доста автобиографични текстове, поради което животът му е сравнително добре документиран.

     Акварелите му го нареждат сред първите европейски пейзажисти, а амбициозните му гравюри предизвикват революция в тази форма на изкуството. Мястото му на ключова фигура в Северния Ренесанс се утвърждава и от неговите трактати, излагащи вижданията му за математиката, перспективата и идеалните пропорции.

     Допринасяйки изключително много за развитието на гравюрата от дърво и мед, той я издига до ранга на самостоятелно изкуство, прилагайки революционни техники в тази област. Дюрер създава богата гама от оттенъци между тъмно и светло и по този начин доближава формално гравюрата на дърво до тази на мед. Също както Тициан, Микеланджело и Рафаело той вижда ползата от печатането, чрез което е било възможно да се разпространяват по-бързо и по-лесно творбите, увеличавайки приходите си и влияейки на изкуството на целия континент.

     Може би най-точното описание на таланта на Дюрер в гравюрите е дело на Еразъм Ротердамски. В “За правилното произношение в гръцкия и латински езици” Еразъм пише, че често Дюрер е сравняван с Апелес (древногръцки художник, творил между 370-306 г. пр.н.е.), но Апелес е ползвал цветни бои. “Дюрер заслужава възхищение заради таланта си да изрази всичко само в един цвят, т.е. с черни щрихи. Сенки, светлина, изпъкналости и дълбочини, така създадени, че всяка вещ придобива пред погледа на зрителя не само едно измерение”, пише Еразъм Ротердамски.

     Освен с творчество, Дюрер се е занимавал и с теоретични проблеми, свързани с изкуството, като с перспективата при живописта. Занимавал се е и с укрепването на градски крепости. В тази област голям помощник му е бил римският архитект и теоретик Vitruv със своите десет книги „De Archi-tectura“. По идеите на Дюрер през 1527 година Ханс Бехайм престроява крепостната стена на Улм. А през 1585 година, след 22 години, е завършена единствената крепост, построена по концепциите на Дюрер. В историята на математиката Ренесансът се отличава като период, в който биват постигнати доста математически успехи благодарение на редица практици през този период. Но „матема-тикът“ сред творците за своето време е бил без-спорно Албрехт Дюрер. Той се сдобива през 1507 година с екземпляр от първото издание на преведената на латински „Елементи“ на Евклид. Натоварен е също от император Максимилиан да помага на придворния астроном Йоханес Стьоберер да създаде карта на земното полукълбо. Неговата гравюра „Меланхолия I“ съдържа няколко математически загатвания, едно от които е изобразеният магически квадрат, чиито редове, колони и диагонали съдържат сумата 34 и който съдържа в своите две долни полета годината на създаване– 1514.

     Научно погледнато значително постижение е книгата „Underweysung der messung mit dem zirckel und richtscheyt in Linien ebnen unnd gantzen corporen“, която е първата математическа книга на немски език, съдържаща много нови и значими открития. Думата „Messung“ в заглавието стои във връзка с тогавашния превод „Messkunst“, който е бил използван за гръцката дума геометрия и означава в днешен вариант „конструкция“. В книгата си Дюрер дава дефиниция за специални дъги, разпознава графиката на елипсата, параболата и хиперболата като конични сечения, показва нов и съвсем точен метод за трисекцията на ъгъла, както и представя графически тангенсови функции. В своите методи Дюрер действа дедуктивно и систематично и осъзнава разликата между демонстративните и приблизителните решения, което го отличава от съвременниците му.

     След пътешествието до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6 април 1528 година, преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си Дюрер скицира в писмо до своя лекар. До последния си ден Албрехт Дюрер е продуктивен, като продължава да работи върху подготовката за отпечатване на една негова творба, разискваща пропорциите на човешкото тяло.