Паша Христова e родена като Парашкева Христова Стефанова на 16 юли 1946 г. Израства в кв. Княжево. Родителите й са от село Варана, община Левски, но се местят в София, където тя се ражда.

​

     След гимназията започва работа като чертожничка в „Балканкар“, София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

​

     Търсенията на Паша Христова са многопосочни - от балади и популярни песни, през политически до фолколор и джаз. Гласът и е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.

     За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“. Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, (Румъния), първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова в „Яворова пролет“ на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ и първата награда за „Една българска роза“. През 1971 г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот (Полша) за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

​

     Загива, когато е само на 25 години, в нощта на 21 декември 1971 г. при самолетна катастрофа. От 73 души на борда загиват 32, като сред тях е и шестчленният екипаж.

     В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев, изпълнител Лили Иванова.

     През 1996 година, по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“.
През 2006 г. се появява поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви.

   Паша Христова завинаги ще остане една от най-харизматичните и обичани български певици. Преди да загине, тя изпява и една от най-българските песни за всички времена - “Една българска роза”.