Името на гениалния чешки художник Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка е записано със златни букви в историята на културната ни съкровищница от 19 и 20 век.

   Художникът e роден в село Видим при Дуба на 23 април 1856 г. Завъшва Пражката академия за изобразителни изкуства, както и Мюнхенската художествена академия. По покана на правителството на Източна Румелия идва в България през 1881 г. и бива назначен за учител в Пловдив.

   Реалистичен автор, посветил голяма част от изкуството си на българските народни традиции - празненства, обичаи, танци, които изписва с етнографска точност. С преместването на Мърквичка в България изкуството му става битово , а тъмния колорит отстъпва пред цветовете на нашите традиционни облекла и носии. Образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи и в областта на историческите сюжети, пресъздавайки страници от историята на България.

    Интересни са и фактите около „Ръченица“ - мястото е кръчмата в село Бистрица, а белодрешкото, който играе шопска ръченица в центъра на композицията, е кореспондентът на вестник „Таймс“ - ирландецът с българско сърце Джеймс Баучер. Невероятният ирландец напуска престижното преподавателско място в колежа „Итън“ и се превръща в упорит защитник на националната ни кауза като репортер. Британецът толкова много се влюбва в България, че започва да се облича в български народни носии, да спи завит с ямурлук, да яде хляб с кромид и да пие ракия. Завързва приятелства с българи от различни прослойки. „Ръченица“ е картина, която разказва на поколения българи за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението.

   Първият вариант е нарисуван през 1894 г. В него по невероятен начин се срещат двама големи приятели на България - чешкият художник Мърквичка и британският журналист Баучер.

  Днес е притежание на Националната художествена галерия. Неизвестен вариант на картината, пазен в чужбина, е продаден преди време за 75 000 лв.

   Нарисуваната картина според очевидци (възрастни местни жители) съвършено вярно е пресътворила това древно култово място за събиране на хора - за отмора, радост, песни, сватби и народни празници. Мърквичка буквално е увековечил за поколенията и то гениално изображението на боянския шоп.

  Мърквичка оказва изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението тръгва в определена реалистична посока под неговото влияние.

   Заедно с Антон Митов инициира създаването на Художествената академия - в началото кръстена Рисувално училище и става пръв директор там. По-късно институцията се прекръства на Висш институт по изобразителни изкуства "Николай Павлович", днес Национална художествена академия. Като първи директор на рисувалното училище Мърквичка оказва изключително влияние върху оформянето на българските млади творци. Организира с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници - Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно на Дружество на художниците в България). Редактира заедно с Антон Митов първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство".

      Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Ал. Невски" в София. Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. Автор е както на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881 и 1927 г., така и на проекта по създаване герба на столицата ни - символ, сътворен през 1890 г. по повод участието на Княжество България в Парижкото всемирно изложение. Тогава по специално негово предложение, а именно в качеството му на директор на рисувалното училище, заедно с директора на Народния музей в София - археолога Вацлав Добруцки избира елементите на герба. Същевременно Мърквичка предоставя художественото му пресъздаване на още един не по-малко гениален българин - художника Харалампи Тачев, който тогава е млад студент. Избран за дописен член на БАН.

   В началото Мърквичка се подписва на чешки, след което започва на кирилица.

  В края на житейския си път посещава често България, както и Рилския манастир - да запали свещица за покойните си синове, единият от които геройски загинал на фронта като български офицер. Също и да посети гроба на своя приятел Джеймс Баучер, чиято воля е била да бъде погребан край Рилския манастир, където и сега почива в мир.

   Художникът умира на 16 май 1938 в Прага.