Златина Тодева, наричана в театралното съсловие "Мама Злата", е родена на 27 февруари 1926 г. в Стара Загора.

  Няма професионално образование, но получава актьорско звание през 1949 г. Учи в школата на Мара Шопова (майката на Наум Шопов) и в класическа гимназия. Артистичната й дейност започва в Държавен театър – Стара Загора, където през 1948 г. дебютира в ролята на Клара от „Пигмалион” – Дж. Б. Шоу). Творческата и биография включва над 200 роли в театъра и киното. Работи в театрите на Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив. Гастролира на сцените на Народния театър, Родопски драматичен театър – Смолян, театъра в Грац - Австрия и др.

    Известна е с множество филми, сред които „Хайка за вълци”, „Мила от Марс”, „Рапсодия в бяло”, „Опашката на дявола”. За моноспектакъла „Забравени от небето” Съюзът на артистите в България й присъжда награда за най-добра женска роля. Незабравими остават ролите й в „Анатомия на крайното” и „Черепът на жената на гробаря”. Носител е на множество национални награди, държавни отличия, сред които награди от национални прегледи: на Профсъюзите (1985 г.) за ролята на Неда в „Обещай ми своето минало” от П. Анастасов; годишната награда на САБ (1986 г.) за най-добра женска роля - майката в „Животът - това са две жени” от Стефан Цанев, два ордена Кирил и Методий II степен, звание „Заслужил артист“ през 1986 г.

    След като я пенсионират, режисьорката Юлия Огнянова й подава ръка и двете заедно създават уникалния моноспектакъл „Забравени от небето”. Така актрисата Златина Тодева завладява софийската публика. Без следа от умора, на сцената тя е истинска фурия. Сякаш именно в тази преклонна възраст започва нейната истинска театрална кариера, доказателство са множеството й присъдени награди. Освен на родна сцена тя се изявява в Австрия, Германия, Норвегия, Словения, Русия, Англия. Гастролира със спектаклите на Димитър Гочев и със „Забравени от небето”. По нищо възрастната актриса не отстъпва на по-младите си колеги. Заучава на немски двучасов монолог от „Буре с барут”. Изявява се и в така наречения физически театър в „Анатомия на крайното” на Петър Тодоров за ТР „Сфумато”.

   Осемдесетата си годишнина посреща  на сцената на "Сълза и смях" в "Четвъртото измерение" по Янис Рицос.

   „Аз разсмивам хората по-често, отколкото те мен. Най-често имитирам някого, „влизам” в кожата на даден човек, без да влагам злоба. Попадайки в компанията на млади хора, забравям за понатрупалите се години и се увличам в шегите и закачките. Това е състояние, което не се мисли. Трябва да ти идва отвътре. Ако умуваш върху това как и колко да се усмихнеш, няма да си искрен. Измисленият смях е израз на лицемерие.”

   Обичаната от колеги и театрална публика, мама Злата издъхва на 81-годишна възраст на 13 април 2007 г. в Пловдив